Црешново (Tsreshnovo)
Црешново е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.
Село Црешньово е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчни документи от 1570-1572 г. под името Церешнова. Под същото име се среща и в Списъка на джелепкешаните от 1576-1577 г. към нахия Ълъджа, Кюстендилски санджак. Името произлиза от изчезналото лично име Црешньо, получено от името на плода црешня = череша.
Селото изцяло е разположено в Чудинска планина, по източните склонове на рида Рудина, в северната част на географска област Каменица.
Надморската височина при Трънярска махала 1008 м.
Климатът е преходно-континентален, с полупланински характер.
Селото отстои на 25 км запад-северозападно от гр. Кюстендил. Землището му се простира от държавната граница със Сърбия до река Коприва. Две махали – Керимовска и Дълга драйка – и част от землището на селото, след 1920 г., съгласно Ньойския договор, остават на територията на днешна Сърбия към село Долно Тлъмино като махала Црешньово.
Село Црешньово е разпръснат тип селище. И по територия, и по население то е едно от най-малките в Каменица.
Основни махали са: Белячка, Ристина, Кюрчинска, Трънярска, Присойска и Дедо Иванова.
Селото е бедно, с малко обработваема площ, особено след като част от земите остават в сръбска територия.
След Ньойския договор стопаните, на които имотите са останали в Сръбско били задължени да плащат данък в сръбската община Бистър за „прелазница“ – документ, който им дава право да обработват земята си. Това продължило до 1949 г., като се изключат годините на Втората световна война (1941-1944 г.). След Ньойския договор започва изселване главно в Търговищко и Тузлука.
Село Црешньово е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчни документи от 1570-1572 г. под името Церешнова. Под същото име се среща и в Списъка на джелепкешаните от 1576-1577 г. към нахия Ълъджа, Кюстендилски санджак. Името произлиза от изчезналото лично име Црешньо, получено от името на плода црешня = череша.
Селото изцяло е разположено в Чудинска планина, по източните склонове на рида Рудина, в северната част на географска област Каменица.
Надморската височина при Трънярска махала 1008 м.
Климатът е преходно-континентален, с полупланински характер.
Селото отстои на 25 км запад-северозападно от гр. Кюстендил. Землището му се простира от държавната граница със Сърбия до река Коприва. Две махали – Керимовска и Дълга драйка – и част от землището на селото, след 1920 г., съгласно Ньойския договор, остават на територията на днешна Сърбия към село Долно Тлъмино като махала Црешньово.
Село Црешньово е разпръснат тип селище. И по територия, и по население то е едно от най-малките в Каменица.
Основни махали са: Белячка, Ристина, Кюрчинска, Трънярска, Присойска и Дедо Иванова.
Селото е бедно, с малко обработваема площ, особено след като част от земите остават в сръбска територия.
След Ньойския договор стопаните, на които имотите са останали в Сръбско били задължени да плащат данък в сръбската община Бистър за „прелазница“ – документ, който им дава право да обработват земята си. Това продължило до 1949 г., като се изключат годините на Втората световна война (1941-1944 г.). След Ньойския договор започва изселване главно в Търговищко и Тузлука.
Карта - Црешново (Tsreshnovo)
Карта
Страна - България
Национално знаме на България |
Най-ранните свидетелства за човешко присъствие по земите на днешна България датират от преди 200 – 100 хиляди години, или епохата на палеолита. Към петото хилядолетие преди н.е. в североизточна България процъфтява култура, която създава най-ранните златни украшения в Европа. От античността до Тъмните векове по земите на днешна България се развиват културите на траките, древните гърци, келтите, готите и римляните. С пристигането на славяните през VI век, а век по-късно и на прабългарите, започва процесът на изграждане на българската държавност. През 681 година е основана Първата българска държава, която достига разцвета в развитието си в началото на X век и оказва голямо влияние на източноевропейските народи чрез книжовните си школи и литературата. Тя просъществува до 1018 г., когато попада под византийска власт. Отхвърля я с въстание през 1185 г. Втората българска държава достига върха в могъществото и териториалното си разширение през първата половина на XIII век и съществува между 1185 и 1396 г., когато е завладяна от разрастващата се Османска империя.
Валута / Език (лингвистика)
ISO | Валута | Символ | Significant Figures |
---|---|---|---|
BGN | Български лев (Bulgarian lev) | лв | 2 |
ISO | Език (лингвистика) |
---|---|
BG | Български език (Bulgarian language) |
TR | Турски език (Turkish language) |